Проф. Никола Шипковенски е виден български психиатър, един от основателите на българската психиатрична школа, пионер и основоположник на много от основните сектори в нея, като психопатологията, психотерапия и съдебна психиатрия. Човек с широка култура, лекар с богата клинична практика и учен с модерно за времето си теоретично мислене.
Никола Шипковенски е роден в старопланинския град Троян на 19 декември 1906 г. След завършването на основното образование, между 1925 и 1933 г. следва медицина в Софийския университет, а по-късно специализира нервни и душевни болести в Мюнхен, Германия. През 1938 г в Берлин. издава „Шизофрения и убийство“, в която за първи път с помощта на примери описва двойствеността при самоубийствени импулси. През 1939 завършва специализацията си и се завръща в България.

Между 1938 и 1939 г. Никола Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в София. През 1943-1945 г. първоначално е доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА, а през 1945–1947 в Невро-психиатрична клиника на Софийския университет. През 1947 г. Шипковенски става редовен доцент в Невро-психиатрична клиника на СУ, а професор – през 1954 г.

От 1960 година професор Никола Шипковенски е член на Международния Асоциация по групова психотерапия. През 1961г. във Виена издава „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози” , а през 1962 и „Слабоумие и престъпление” в Йена. Особено интересна е публикацията му “Психопатология на ръкуването”, която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.

През 1963 г. професор Никола Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология.
Професор Никола Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски език. Сред тях е изданието на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”.
През 1968 г. професор Никола Шипковенски защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания”. Негова е идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.

Проф. Шипковенски е обект на репресии по повод контактите му със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 1960-те и началото на 1970-те години се организират “публични” дискусии, на които професорът е порицаван и заклеймяван за своята научна дейност с чисто политически мотиви.

Никола Шипковенски е едно от големите имена на българската психиатрия, който прави възможно създаването на обучителни традиции в страната ни. През 1971 г. той става консултант в Психиатричната клиника на Медицинската академия в София.

Професор Никола Шипковенски е уважаван преподавател, автор на основни учебници по психиатрия, обучавал е много от първата генерация български психиатри.